Краят на календарната година е белязан от светли празници. Време за почивка, приятни емоции, а защо не и за равносметка на отминалата година или живота. Това е подходящото време да се замислим за нетленните и вечни неща, които придават смисъл на съществуването ни. За възможностите, които има пред нас, стига само да поискаме да вървим по пътя на усъвършенстването.

Преди няколко години Център „Гарабитов” издаде книгата „Съкровища на щастието”. Неин автор е изтъкнатият духовен водач Шри Чинмой. Мъдростта, която струи от всеки ред, е безценен дар. И възможност да преосмислим житейската си философия, да погледнем света и себе си с други очи. А какво по-хубаво от подобно четиво!

Нека заедно се потопим в частици от книгата на Шри Чинмой и да поразсъждаваме над истините, които той изрича.

Мир

„Всичко започва във вътрешния свят. Вътрешният свят е мястото, където посяваме семето. Ако посеем семе на мир и любов, когато покълне, естествено ще порасне дърво от мир и любов.”

Любов

„Човек първо трябва да обича себе си. Тези, които казват: „Първо обичай човечеството, после мисли за себе си”, грешат. Любовта, спонтанната Любов, трябва първо да израсне отвътре. Не можем да отглеждаме Любов в супермаркета или станцията на метрото. Любовта трябва да бъде отглеждана дълбоко вътре в нас. Когато видим, почувстваме, и се превърнем в Любов, само тогава можем да предложим Любов на останалата част от човечеството.”

Радост

„Тук на земята ние искаме да получим радост. Но как получаваме радост? Ние получаваме радост не като отиваме напред, пред другите, а като изкарваме другите напред. Истинската радост получаваме от себе-даване, не от притежаване или показване на нашето превъзходство.”

Надежда

„Надеждата е наше вътрешно усилие. Това вътрешно усилие ни вдъхновява да видим нещо ново, да почувстваме нещо ново, да кажем нещо ново, да направим нещо ново и накрая, да станем нещо ново.”

Мъдрост

„Знание и мъдрост не са едно и също нещо. Знанието е нещо земно: то е нещо, което получаваме от книгите или от външния живот на други човешки същества. Знанието е в ума, на ума и за ума – за неговото разширяване. Но мъдростта идва от нашето вътрешно съществуване – от светлината на нашата душа. Така че мъдростта е много по-дълбока от знанието.”

Търпение

„Във всичко, което правим, имаме нужда от търпение. В началото, когато детето се опитва да се изправи, то пада отново и отново. След многобройните падания, то може да каже: „Не, аз няма да се опитвам да ставам повече.” Но то има огромен вътрешен порив да върви. То вижда своя баща, своята майка и по-големи братя – как всички вървят – ето защо и то иска да тръгне напред.”

Ентусиазъм

„Ентусиазмът е енергия, а енергията побеждава пораженията в живота. Ентусиазмът трябва да бъде призоваван всеки ден в нашия жизнен път. Той съдържа в себе си успех. Той е самият прогрес. Ентусиазмът има капацитета да потуши пожара в най-големите дълбини на нашето същество.”

Сила

„Силното действие е резултат от вътрешната уравновесеност. Това силно действие не е динамична сила или нещо, което се вижда в самото движение. Не, само в тихото спокойствие, в самото сърце на тишината, ти получаваш тази сила. Ако почувстваш тази сила и влезеш в нея, тогава всичко около теб е мирно.”

Простота

„Простотата е нашата естествена, съзнателна будност за реалността. Колкото по-естествени можем да бъдем, толкова по-скоро ще достигнем нашето предназначение. Живот на непринуденост е живот на постоянен напредък. В простотата ние можем да направим най-бързия напредък – напредък, който трае вечно.”

Искреност

„Искреността е живата сила, основата на всичко Божествено в нас. Тя е мотивиращата сила, която увеличава силата на нашето сърце. Искреността означава да живееш постоянно в присъствието на Светлината. Светлината прегръща човечеството с всичките негови несъвършенства и се опитва да осветли човешкото невежество, така че човешкият живот да може да бъде извисен в Божествения живот.”

Смирение

„Докато постигаме нещо, трябва да бъдем смирени, за да бъдем от най-голяма полза за човечеството. Но първо, трябва да знаем, че ако искаме да станем смирени, то със сигурност е, защото искаме да станем щастливи. А в себе-даването ние ставаме истински щастливи. Истинското смирение е разширяването на нашето съзнание и нашето служене.”

Благодарност

„Благодарността е градивна сила – майката и бащата на любовта. Истинската любов съществува в благодарността. Любовта се разширява само когато има благодарност. Ограничената любов не предлага благодарност. Ограничената любов е винаги обвързана с нещо: с постоянни желания или постоянни изисквания. Но когато любовта е неограничена, постоянна любов, тогава благодарността излиза на преден план.”

Себенадминаване

„Когато започваме нашето пътешествие, първата крачка напред е нашата цел. Щом постигнем тази цел, ние постигаме съвършенство. Но днешната цел, днешното съвършенство, е утрешната отправна точка, а утрешната цел става отправна точка за следващия ден. Неспирният напредък е съвършенство. Себенадминаването е песента на постоянен вътрешен и външен напредък.”

Още новини